След като ви разказахме за типичните български червени винени сортове грозде, дойде време да обърнем внимание и на несправедливо подценяваните ни бели вина. Днес ще разкажем накратко за характерните черти на любимите ни „Тамянка“, „Мискет“, „Димят“, „Гергана“ и „Керацуда“.
Тамянката преживява своя ренесанс
Допреди няколко години този типичен за региона на Източна Тракия и Странджа сорт, беше позабравен и виното от него беше основно домашно или бутиково производство. А това е супер нечестно – вино от тамянка са правели още траките. Слава богу, през последните 10-ина години все повече винарни започнаха да работят с този сорт и днес той заема все по-достойно място на родната винена карта.
Тамянката се отличава със своята деликатна ароматна палитра, която включва нотки на цитрусови плодове, лайм и бели цветя. Вкусът й е свеж и жив, с приятна минералност и дълъг, освежаващ финал. Препоръчваме ви да опитате колкото може повече вина от този сорт, защото той е изключително податлив на различни стилове на винификация. При някои изби доминират цитрусите, при други вината са по-нежни.
Мискетът е уникален със своята универсалност
Горното може да звучи супер нелогично, но истината е, че мискетът се отглежда успешно във всеки винен регион на България и взема от неговите характеристики. Като цяло най-популярните сортове са „Санданския“ и „Карловския“ мискет. Първият носи сухотата и сладостта на района на Мелник и Сандански, а втория – богатството на Тракия.
Но в никакъв случай не трябва да пренебрегваме и трите представителя на Севера – „Врачанския“, „Кайлъшкия“ и Варненския“ мискет. Единият носи остротата на суровия Северозапад, другият – дъхът на плодородния чернозем, а отгледания край морето напомня на сол и морски ветрове.
Мискетът се характеризира с цветисти аромати, с нотки на рози и магнолии. В зависимост от региона в носа могат да се открият и цитруси, и сушени плодове, боровинки малини. Цветът варира от бледо зеленикав до наситено жълт. Всички тези характеристики правят сорта уникален в зависимост от региона, в който е отгледано гроздето.
Гергана е била любима на българските царе
Сведения за това вино се откриват в Средновековните ръкописи, където се споменава като едно от любимите на българските владетели. Днес сортът не е супер популярен, но постепенно интересът към него се възражда благодарение на винарните от Северозапада, където гроздето вирее най-добре. Именно заради по-суровия климат, „Гергана“ е един от най-ароматните български бели сортове.
И като стана дума за аромат – в носа се откриват нотки на зряла круша, бял пипер и на боровинка, които правят виното неустоимо. Вкусът е мек и фин, със сочни плодове и деликатна киселинност.
Фенове на димята пък са били турските султани
Сведенията за това грозде се откриват още в османски ръкописи и документи. В тях много често се споменава, че винарите от районите на Сливен и Котел са снабдявали с вино от „Димят“ султанския дворец.
И това не е никак случайно. Димятът е супер пивко и вкусно вино. Отличава се с нотки на зряла праскова, лимон и мандарина, които се допълват от леки билкови акценти. Вкусът е хармоничен и свеж, с добре балансирани киселини и дълъг, ароматен финал.
Керацудата се чувства най-добре край морето
И сега се местим още малко на изток – района на Шумен и на Поморие. Там почвите и климатът са идеални за отглеждане на „Керацуда“. Това грозде също е силно подценявано и дълги години беше символ на евтино и неособено качествено вино. Днес ситуацията е различна и на пазара има страхотни керацуди, които заслужават всеки лев от цената си.
Когато отворите бутилката ще откриете комплексен аромат с нюанси на праскова, круша и нотка пикантност. Ако когато отпиете, в устата ви ще се разнесе плътен и обемен вкус с добре балансирана киселинност и умерено дълъг плодов финал.
Това беше краткият ни преглед на част от типичните български бели сортове. Уверяваме ви, че са страхотни и, че си заслужава да присъстват на масата ви още повече, че им идва и сезонът. И понеже темата за българското вино ни е любима, планираме и да ви срещнем с експерти, които да ни разкажат повече. И за да не пропуснете тези срещи, не забравяйте да се абонирате за Знам да ям!
