Велислава Каймаканова-Ножарова е сред най-известните модни фотографи в България. Снимала е за български и чужди лайфстайл издания. От няколко години влага енергията си в различни благотворителни инициативи. Последната от тях е закупуването на първата в България педиатрична линейка. След като откриват глутенова резистентност на дъщеря ѝ, се отдава на каузата да популяризира безглутеновото хранене и на приготвянето на полезна домашно приготвена храна. Това води до интересни експерименти в кухнята, за които ще ви разкажем днес.
Разкажете ни повече за безглутеновото хранене и как се появи интересът Ви към него?
Започнах да се интересувам от безглутеново хранене когато откриха глутенова резистентност на дъщеричката ми. От тогава започнах да чета много и да експериментирам с различни продукти и рецепти. Мога да кажа, че ми се получава и, че това вече стана начин на живот за мен и семейството ми.
Както си личи и от името, това означава пълен отказ от храни, съдържащи глутен. И тук нямам предвид само пшеничните култури, а и всичко, което съдържа пшеница или нейни производни. За съжаление, това са огромен брой храни. Като започнем от хлябове и стигнем до сладкиши, колбаси, сладкиши и дори бира, която се прави с пшеничен малц. Е, вече има крафт пивовари, които експериментират с различни заместители като лимец и елда.
Как близките ви възприеха отказа от глутен?
В началото на съпруга ми му беше трудно да възприеме тези храни, което е напълно нормално. Представете си какво е да се откажете от бухналия хляб, с който сте свикнали и да го замените с нещо, което прилича повече на кекс. Но с времето това се промени, за което помогнаха и експериментите ми с различни продукти и рецепти. Сега вкъщи се яде само такъв хляб и въобще не се сещаме за традиционния, който е пълен с подобрители, избелители, консерванти и така нататък.
До какво доведе отказът ви от глутен?
Резултатът е, че сега всички се чувстваме много по-добре. Боледуваме по-малко и сме много по-здрави. Затова и се опитвам да популяризирам безглутеновото хранене сред колкото е възможно повече хора. Много от тях следват идеите ми и бързо след като изхвърлят глутена от храната си, забелязват промяната.
Знам, че много хора ще кажат „Баба ти е яла само без глутен“ и ги разбирам. Но е добре да се замислим каква пшеница са яли нашите баби и дядовци, дали е била генно модифицирана или е била много по-чист продукт. Вече много лекари казват, че глутенът е сред най-големите вредители на нашето време и обосновават твърденията си с редица изследвания. И тук не говорим за ентусиасти, а за световно известни учени, чийто книги са признати и преведени в цял свят. Един от тях е д-р Наташа Кембъл от Англия. Тя е разработила системата за хранене Gaps, която е супер популярна и разпространена. Хубаво е, че техните идеи си пробиват път и в България (бел. ред. За повече информация, виж интервюто с д-р Рада Алексиева, която е специализирала диетата Gaps при д-р Наташа Кембъл в Лондон).
Трудно ли е човек да се откаже от глутена?
В началото е много трудно. Човек трябва да се образова за продуктите, да открие рецепти, да експериментира и да има силна воля да не се откаже. Лошото е, че дори и една хапка глутенова храна може да съсипе всички положени до момента усилия и затова ако някой реши да поеме по този път трябва да го следва неотклонно.
Как намирате продукти за рецептите си?
С опита, това стана много по-лесно. Например, знаете ли, че можете да си направите брашно буквално от всичко? И наистина имам предвид всичко – боб, сушени водорасли, различни треви като коприва, спанак, лапад и така нататък. Само трябва да са изсушени и да можете да ги смелите. Ние прекарваме голяма част от годината на каравана на къмпинг в Гърция и веднъж ми беше свършило безглутеновото брашно, а трябваше да направя хляб. Тогава го приготвих от изсушени водорасли, които са богати на йод и минерали. И стана вкусен. Мляла съм и фасул и леща на брашно и отново се получи.
Да не говорим за безглутенови „класики“ като нахут. От него се получава много вкусен хляб, който е и полезен и в Средния Изток се консумира от хилядолетия.
Безглутеновото хранене свързано ли е и с отказ от месо?
В никакъв случай. Даже консумацията на месо е задължителна. Разбира се, без да се прекалява и като внимателно се гледат етикетите на колбасите за пшенични примеси. Хубаво е, че и в България има такива продукти и те са все по-достъпни. Например, една от големите търговски вериги, Lidl, има серия от безглутенови колбаси.
Ще споделите ли рецепта за безглутенов хляб?
Много е лесно да си го приготвите. Вземате избрано брашно или микс от брашна, добавяте вода и сол, кипвате лъжичка сода в малко оцет и разбърквате и това е. Имайте предвид, че тестото трябва да е с гъстота като за кекс. Ако е по-гъсто, като традиционно тесто, хлябът ще стане много твърд и плътен и няма да може да се яде. Това се получава заради липсата на глутен, който кара хляба да бухне.
Разкажете ни повече за инициативата за закупуване на специализирана педиатрична линейка.
Винаги съм искала да съм полезна и да помагам. Затова и преди четири години стартирахме проекта „Да оставим следи“, с който осигурихме средства за закупуване на различни уреди за деца и бебета. А когато научихме, че в България няма такава линейка, и в същото време нуждата е огромна, решихме това да е следващата ни мисия и слава Богу успяхме да съберем нужните средства. Така вече малките пациенти ще могат да получат много по-добра помощ. Разбира се, надявам се линейката да излиза възможно най-рядко от гаража.
А какво предстои?
След като дарихме първата линейка на Пирогов, следващите ни проекти ще са за събиране на средства за закупуване на такива линейки за всички големи градове в страната. Иска ми се някой ден да осигурим и педиатричен хеликоптер, но кой знае, може и това да се случи.
