Тази година си направих личен експеримент и реших да постя. Основната цел беше да сваля килограми и да намаля консумацията на месо. И преди да сте си казали „Какво толкова?“, ще ви дам малко предистория. Героят на настоящата история е 120 килограмов заклет почитател на месото до степен, че на масата не се сяда без да има нещо, раснало на кокал. И така, ето какво се случи в периода на Великденските пости.
Трудното решение
Дори и на моите почти два метра, 120 килограма са много. Те просто си тежат и беше крайно време да махна част от тях. Затова, след консултации с правилно хранещи се хора, беше начертана програма в две действия:
- Пости.
- Спорт.
В такива случаи трудното е да се започне. За мой късмет всеки ден на работа и вкъщи виждах положителни примери и това ми даде сили.
Постът не е толкова труден…
За да съм максимално честен, ще кажа, че не съм спазвал най-строгия възможен пост. Да, на 99% изключих месото от менюто си, но си позволих и малки своеволия като консумация на млечни продукти и от време на време на риба. Основно наблягах на зеленчукови ястия, паста и пресни салати.
Наистина, не съм очаквал, че картофеният гретен можа да е толкова вкусен или, че броколите не са само за детски пюрета. Преоткрих цвеклото, морковите и спанака, а с ориза си станахме доста близки.
Честно казано, не си наложих кой знае какви други ограничения. Не намалих количеството храна, а обядвах и вечерях до насищане, но без да се стига до преяждане. И тук преживях втория си гастрономичен шок – до сега не вярвах, че човек може да се засити без да е хапнал една пържолка или десетина пилешки крилца. Оказа се, че може.
…а спортът не е само за отслабване
Както споделих, вторият елемент от операция „Отслабване“ беше спорт. До сега си намирах всякакви оправдания, за да не вляза в залата – умора след работа, домашни ангажименти и какви ли не, уж неотложни, задачи. Всъщност, всичко това си е обикновен мързел. Е, някак си преодолях състоянието на леност, отново стимулиран от добрите примери наоколо. Защо не го направих по-рано ли? Вероятно, защото не съм чувствал необходимост.
И така, след сигурно 8-9 годишно прекъсване отново влезнах в залата, зареден с тренировъчна програма и страх да не се изложа. Слава богу, във фитнеса имаше 3-4 човека, та се поуспокоих. След това започнах да ходя по два пъти седмично.
И, о чудо! Още след първите няколко тренировки, кантарът започна да показва цифри, които ми харесват. По-важното е, че започнах да се чувствам по-добре. Болките в гърба от целодневното седене пред компютъра намаляха, стойката ми се изправи от само себе си и установих, че за лятото ще трябва да сменя гардероба си. Юхууууууууу.
Резултатът е страхотен
В първата седмица на пости и спорт свалих почти три килограма. При това без особени лишения. Както споделих, хранех се до насита, а тренировките ми не бяха като за фитнес конкурс. Последното е от загриженост за здравето, защото не може човек няколко години да не се е мърдал и изведнъж да се натовари максимално. Това ще доведе до травми. Все пак, не съм се подмотвал и тренирах интензивно, което значи 15 минути разгрявка и още 40-45 с тежестите и на уредите.
След първата седмица забелязах, че всяка сутрин се будя с 200-250 грама по-малко от вечерта. Явно метаболизмът ми се активира и много по-ефективно изгаря енергията, произведена от храната. А ефективното изгаряне означава, че не остава запас за складиране под формата на мазнини. Със сигурност отказът от сочна вратна пържола за обяд е помогнал.
Всичко това имаше и неочаквани положителни „странични“ ефекти. Първият е по-здрав сън. Определено сега спя по-дълбоко и сутрин съм много по-свеж. Вторият ефект е, че от магазина вече си купувам малки бирички, за да не изхвърлям ценна течност. Не съм експерт-диетолог, но и тук виждам дългата ръка на липсата на месни мезета в менюто.
Със сигурност ще продължа
В началото си мислех, че ще „страдам“ само до Великден. Сега съм сигурен, че ще запазя този режим на хранене по принцип. Е, разбира се, от време на време ще се отпускам с някоя и друга пържола или телешко джоланче, но определено количеството месо ще бъде драстично намалено.
А и като видях, че не се разболявам от постене и, че във фитнеса не хапят, вече ми е спокойно. Още нещо – да не забравяме, че идва лято, плажове и партита. И така стигаме до сигурно най-важната промяна в мисленето, която настъпи покрай постите. Преди се успокоявах, че е „По-добре седмица срам на плажа, отколкото година мъка в залата“. Сега водещ принцип е „Не се отслабва между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа“.
Без помощ нямаше да стане
Добре е, когато около теб има хора да те стимулират да се промениш. Колкото повече, толкова по-добре. Аз извадих този късмет и в офиса и вкъщи. Също така е хубаво да има и разбираеми източници на информация, например „Знам да ям“. Като всяка промяна и тази трябваше да започне от А и Б и по-точно от „А, Б и В на правилното хранене“. После продължи с другите идеи в рубриката ни „Полезно“ и, какво да ви кажа – получи се.
