След като Белослава ни разказа за плановете си за есента, за любимата ѝ диета и къде намира вдъхновение, продължихме да си говорим на супер интересни теми като сланината и социализма, мъжете или жените са по-добри готвачи, дали ще издаде кулинарна книга и...
За даващия егоизъм
„Изключителното чревоугодие ми е вдъхновение. То граничи с любовта, защото любовта има стотици хиляди измерения и зависи от собствената ни емоционална и нервна система, зависи от това колко можем да понесем. Повечето хора ги е страх от любовта. И затова кютат. И в личен план, и в професионален. И не скачат. Аз обичам като ям да ям, като пия да пия, като пея да пея.
Максималист съм и то е от страстта. От желанието да се докараш до съвършеното състояние на егоизъм, в най-добрия смисъл на егоизъм, този, който дава, не който взима. Когато умееш да търсиш любовта във всичките ѝ измерения, тогава я намираш в най-неочаквани посоки. И храненето, кулинарията като цяло, е изключително вдъхновяваща. Всички пътувания ги свързвам с това да помиришеш различна храна, да влезнеш в различната култура. Храната е култура и за мен граничи в голяма степен с любовта“.
Сланината и социализма
„Много обичам сланина понеже моят баща яде препечени филийки със сланина. За мен това е от онези деликатеси, които заради придобитият през годините битов балкански стандарт на соца, са придобили едно грубо, простовато съжителство с другата храна. Докато сланината е деликатес. Знаем панчетата в Италия, но как звучи „брускети с панчета“ и защо звучи зле „препечена филийка със сланина“? Разликата е абсолютно никаква. Въпрос на уважение към нашите традиции. Социализмът и Балкантурист са спрели развитието на кулинарията. И сега нашето поколение има задачата да я създаде наново, което е предизвикателство.
Вярвам в географската предопределеност на всеки един народ. Би било глупаво да подражаваме цял живот на чужди вкусове, култури и продукти“.
За любимата рецепта
„Сега е есен и рано всяка сутрин бера смокини в двора. Правя кръстовиден разрез, пълня го с лъжичка Филаделфия и поръсвам с малко карамелизирани орехи. Меко е, сладко е, солено е, после хрупка и единствено имаш нужда от чаша розе или бяло студено вино“.
Мъжете или жените са по-добри готвачи?
„Не че мъжете не са най-добрите готвачи, но емоционалната съдбовност, която прави нас жените топли и уютни по един уникален и достолепен начин, ни позволява да интерпретираме кулинарното ни усещане по незабравим и хаотично любовен начин. Именно там някъде между познанията и емоциите намирам огромно предизвикателство да изразявам себе си, споделяйки вкусове, усещания и миризми. Да ги споделям с приятели и впоследствие с клиенти. Да скоча в не леката задача да ръководя ресторант без да съм професионалист, вече 10 години. Вкусовете, както и личното себепознание, през целия ни живот се променят. Те изискват знания, търсене и вслушване във всеки един човек, с когото общуваме и има значение за нас“.
За готварската книга
„Вече 5 години я създавам, но явно не му е дошло времето. За мен кулинарната книга не е рецепта-снимка-рецепта-снимка. За мен тя е един психологически подход към настроението на всеки един човек. Кулинарната книга е едно много еднолично въздействие, библия за светоусещането. И се лутам между това, че искам тя да е илюстрирана и че пиша разкази за подправките. Между тях има любовни истории, много идеалистични и на моменти глуповати. Други пък са много прости като настроение, в което влизаш: изпотени прозорци в кухнята, чай с канела, запалени лампи.
Цялата атмосфера на дома вечер, и изведнъж ти хрумва идеята, че можеш да направиш от тези миризми и усещания един щрудел с круши, джинджифил, да го полееш с карамелизиран коняк и вечерта да придобие друго усещане. Когато споделиш цялата тази палитра от усещания, рецептата би те вдъхновила. Ето, издавам си всички тайни. Искам да ги събера, така че да се получи нещо лично. Не да е поредната готварска книга на някоя си певица. Защото всички в един момент започват да пишат книги. Затова поне като е, да е. Да прилича на музиката ми“.
За щастието на масата
Това, до което съм стигнала като чревоугодник, като човек, който много готви и наблюдава в кухнята: колкото по-малко подправки и съставки се ползват, толкова по-съвършен е вкусът. Ако се придържаш до четири съставки, трябва да си много добър, за да са правилните четири, които да обичат една друга. И хората да ги обичат. За мен минимализмът в готвенето е съвършенството. Количеството трябва да е мъничко, за да го цениш повече. Това е концепция на цялостен жизнен път човек да бъде минималист. В количеството, в съставките. Между кого и кого ще бъде поднесено. Това да си представим щастието на масата е много просто, но е много дълбок философски казус. Щастието на една маса може да е съвършено, когато най-верните ти хора са пред теб, с най-вкусната храна и съвършеното вино, разбира се. Но в минимализма се крие разковничето. Не в разлятото пиршество от имане, а в събраното и необходимо нямане.
Белослава можеш да чуеш на 06 октомври в Sofia Live Club, а кулинарните ѝ приказки можеш да опиташ в ресторант Atelier, което е място не само за кулинарни удоволствия, но и за музикални и артистични срещи. Или просто да се скриеш от града.
