Кой не знае Марко Поло, кой не е чувал за него. Легендарният пътешественик е изкарал почти четвърт век, пътувайки из Азия. До голяма степен на него познанията си за огромния континент, за неговата география, култура и, това което нас най-силно ни вълнува, храна.
Откриването на Азия
Но да се върнем малко назад във времето. Азия винаги е вълнувала европейците. В крайна сметка там са се развили силни империи, които са влияели върху нашата цивилизация, например Персия, а и смели пътници са се завръщали от пътуванията си, носейки невероятни предмети.
В началото са се ползвали сухопътните връзки към Азия – през Босфора или през Кавказ. Разцветът им е бил през Средновековието, благодарение на дългогодишен мир, който позволява безпроблемното използване на „Пътя на коприната“.
От 16 век започва и търсенето на морски пътища към Азия. Европейските мореплаватели достигат Индия, Индонезия, Китай и Япония. Пътуването по море е било много по-бързо, отколкото по суша и това е позволило много стоки от Изтока да достигнат до Европа. Основно това са били платове, скъпоценности и храни.
Кои храни са дошли от Азия?
В началото основният хранително-вкусов експорт са били подправки като ванилия, пипер, индийско орехче и канела. Те са били много скъпи и притежаването им е било символ на висок обществен статус.
Подправките са били толкова ценни, че заради контрола на търговските пътища са се водили войни. Големите европейски държави, най-вече Испания и Португалия са пазили изключително внимателно картите с морските пътища към Азия. Между другото първостепенна задача на капитаните на кораби е била при опасност от плен да унищожат дневниците с описание на маршрутите, за да не попаднат в ръцете на англичани и холандци, които също са търсили своето място в търговията.
С времето търговията се е либерализирала и подправките са били достъпни не само за високите слоеве на населението, но и за по-нисшите класи. Така се е променил животът на европейците. Например можете ли да си представите Коледа без уханието на канелени сладки или спагети без чесън? Последното в Неапол е абсолютно невъзможно.
И като стана дума за чесън, това е друга храна, дошла от Азия. Това е станало още по времето на Древна Гърция и на Римската империя, но чесънът бързо е намерил своето място в бита на хората. Той е бил използван не само заради вкусовите си качества, но и заради лечебните си свойства. От древни времена хората са знаели, че е полезен за сърдечно-съдовата система и, че е мощен имуностимулант. По време на чумните епидемии в Европа, лекарите са препоръчвали консумацията на чесън, тъй като са вярвали, че той предпазва от заболяването.
Без Азия Англия нямаше да е същата
Може би най-известният хранителен продукт, дошъл от Азия е чаят. Историята на пътя му към Европа е достойна за шпионски роман. Неговият произход е в Югоизточен Китай и той е бил любима напитка в императорския двор. Толкова любима, че експортът му е бил строго контролиран и Китай е държал монопола върху търговията с чай.
Пътят му към Европа прокарват португалците през 16 век. През 17 век напитката вече е изключително популярна в Англия и местния пазар започва да изпитва сериозен недостиг, тъй като чаят е достигал до него единствено чрез посредници. Това кара англичаните да „откраднат“ чаени семена и да разработят собствени плантации в Индия, която се оказва с подходящ климат. Така се разбива монополът на Китай и се заобикаля посредничеството на португалците, а цяла Англия е спокойна за следобедния си чаен ритуал.
От Азия към Америка
Опознаването на двата континента започва сравнително късно – в средата на 19 век. Тогава емигранти от Китай се установяват в Сан Франциско. Скоро те са последвани от хиляди свои сънародници, които участват в изграждането на трансконтиненталните железопътни линии. Китайците донасят със себе си своите културни, религиозни и кулинарни традиции и полагат големи усилия за тяхното запазване. Във всеки град, в който се установяват техните общности се изолират от американците и се създават така наречените „Китайски градове“.
Разбира се, няма как да се постигне 100% изолация и постепенно е започнало културно смесване. Днес вече се говори за Американо-китайска, виетнамска, корейска и така нататък кухня. Това преплитане е много интересно и скоро ще ви разкажем повече за него.