След като човекът е открил огъня, уседналия начин на живот, земеделието и животновъдството, добиването на храна е станало много по-лесно. И тъй като първичната необходимост от топлина и храна е била задоволена, е започнало бурно подобряване на начина на живот. С други думи, появила се е цивилизацията с нейните удобства.
Античността е времето на бурно развитие на човешкия род. Влиянието на постиженията на Гърция и Рим се усеща и до ден днешен във всички сфери на живота – точните науки, философията, литературата, военното дело и така нататък. Днес ще се съсредоточим върху кулинарния отпечатък на Античността.
Поява на кухнята
В Античността са се появили къщите с обособено кухненско помещение. Обикновено те е било залепено за банята по чисто практически причини – така и двете се топлят от една печка. В тези кухни са се приготвяли всякакви ястия – печени, варени, задушени и така нататък. В тях и се е консервирала храна, най-вече чрез осоляване или опушване. В къщите на богатите е имало и зимници – вкопани в земята или близкия хълм складове за храна с относително постоянна температура.
Насладата от храната
И като споменахме богатите, няма как да пропуснем разточителния им начин на живот. Неслучайно в Древна Гърция се е появило учението „хедонизъм“, според което удоволствието и насладата са единствените съществени ценности във всеки един смисъл – интелектуален, естетически, физически и кулинарен. Хилядолетия по-късно това течение се проявява и в българската литература, обобщено от стихотворението на Кирил Христов „Жени и вино! Вино и жени!“.
Кулинарният аспект на хедонизма е разточителството от ястия, които са се поднасяли на приемите на знатните гърци и римляни. Един прием е можело да продължи няколко дни и за домакина е било много срамно, ако притокът на храна и вино спре. Поднасяли са се плодове и зеленчуци, сирена, печени меса, риби и всичко, което е растяло, пасяло, плувало или летяло (за любопитните ще подготвим и специален материал с рецепти от онова време).
И за да е пълна насладата, храненето е било съпроводено от интелектуални разговори, музика, поезия и танци. За това са се грижели специално обучени дами, които са били толкова уважавани, че дори са давали насока на разговора като са определяли в какво съотношение ще се разрежда виното. Колкото повече е водата, толкова по-сериозни са били дискусиите. И обратно – повече вино, по-лежерно поведение.
Влиянието на античната кухня днес
Както казахме, на приемите са се поднасяли огромни като брой и количество ястия. Някои от тях са запазени и до днес. На любопитните обещаваме, че ще подготвим и специален материал с рецепти от онова време. Но влияние върху съвременната кухня не са оставили само разточителните приеми на богатите.
Знаете ли, че „бързата храна“ датира още от Античността? По улиците на Рим е имало много места, където се е продавало и изпечено на скара кълцано месо в хлебче. Тези „закусвални“ са били много популярни тъй като във Вечния град (а и в цялата империя) готвенето се е смятало за загуба на време от по-бедното население.
Може би най-известната храна останала от тогава е пастата в различните ѝ проявления. Нейното откриване е било предизвикано от чисто практически причини. Често заплащането за извършен труд е било под формата на хранителни продукти, които хората е трябвало да съхраняват. И понеже брашното е било особено апетитно за различни буболечки и други вредители, са го смесвали с вода и са изсушавали на слънце полученото тесто. Между другото, нашите прабаби така са приготвяли юфка.
Е, това е гастрономичният аспект на Античността на кратко. Колкото повече се приближаваме до наши дни, толкова по-познати храни и рецепти ще откривате. Но за тях – в следващите епизоди.
