До тук в „сериала“ ни история на кулинарията ви разказахме коя е първата готварска техника и кога хората са разбрали, че храната може да е и удоволствие. Поредният ни епизод ни доближава все повече до съвремието. Днес ще бъдем на гости на Средновековието и неговата кухня. От сега правим важно уточнение, че ще говорим за периода до 15-16 в. А защо, ще разкрием в следващия епизод.
Същото, но не съвсем
През Средновековието кулинарната обстановка не е била много по-различна от Античността. Основната храна е била с растителен произход и много е наподобявала това, което днес наричаме „мюсли“. Повечето хора са яли овесени и ръжени каши и груби хлябове. Месото е било лукс. Дори и домашно отглежданите животни като прасета и кокошки не са били често срещани, тъй като изхранването им е било скъпо, а за някои породи като крави и биволи е трябвало и много земя, каквато обикновеният европеец не е притежавал.
Големите стопанства и съответно продукцията от тях са били собственост на богатите. Затова и тяхната трапеза винаги е била отрупана с изобилие от ястия. Пировете са били нещо обичайно и, също като в Античността, са продължавали с дни.
Горите също са били част от именията на малцина избрани. Единствено те са имали привилегията да ловуват, а бракониерството се е наказвало жестоко. Спомнете си историята за Робин Худ и как в основата е нерегламентиран лов на елени.
Всичко е ставало за храна
От Средновековието тръгва тенденцията всичко да се оползотворява. Тя се е проявявала най-вече при храната от животински произход, която е била трудно достъпна и затова селяните не са си позволявали да изхвърлят и най-малкото парченце месо. Между другото тази тенденция в кулинарията се възражда днес и все повече топ готвачи оползотворяват цялото животно.
А извън модерните ресторанти, остатъци от тази традиция могат да се срещнат в редица народни кухни. За пример ще ви посочим италианското ястие „Финанциера“, което се приготвя от обичките и гребените на кокошките; десерта „Сангуиначо“ (отново от Италия), в чиято основа е свинска кръв; кървавият пудинг от Англия; българската кървавица, която се приготвя от вътрешности на прасе. С други думи всяка национална кухня е оползотворявала всичко, което ходи, пълзи или лети.
Ролята на религията
През Средновековието влиянието на Християнството е било много силно. Църквата е играела важна роля в живота на хората и понякога местният епископ е бил по-силна фигура от барона на областта. Прекъсването на тази традиция е отнело няколко столетия и много пролята кръв, но това е друга тема.
Църковният календар е определял до голяма степен и начина на хранене на хората. Постите са се спазвали изключително строго и е било почти немислимо да бъдат нарушени. Разбира се, това е довело и до разширяване на някои понятия. Например, на това какво е „риба“. Както знаем в периодите на строг пост е била разширена консумацията на риба. И тъй като не всички са можели да си я позволят, в понятието „риба“ са били включени всички обитатели на морето, реките и езерата.
Средновековието определено не е било времето на голямо разнообразие от храни в Европа. Тази ситуация се е променила с началото на Новото време и Великите географски открития, когато са били донесени много храни, без които днес животът ни е немислим. А кои са те, ще ви разкажем в следващия епизод.
