Кой не е чувал за дюнера? Този символ на бързата улична храна е вкусно спасение на изгодна цена когато сме гладни, когато решим да нарушим строгата диета или когато трябва да нахраним гостите на импровизирано парти. Дюнерът е тръгнал от Близкия Изток, но бързо се е разпространил по целия свят. Да, точно така, можете да откриете негови вариация от Дамаск и Истанбул до Берлин, Лос Анджелис и дори Сидни. Днес се отправяме на бързо пътешествие из спецификите на дюнера по света.
Да започнем от Турция
В страната, приемана за родина на дюнера, има две основни течения за приготвянето му. Първото е да се прави в традиционната питка лаваш, която познаваме и в България. Второто е да се използва половин хляб, от който е извадена меката вътрешност. Това беше първият дюнер, който опитах преди близо 30 години в Одрин и от тогава тази храна ми е любима.
В южната ни съседка използват пилешко или телешко месо, които са престояли дълго време в марината, богата на подправки като кимион, чесън и червен пипер, а основата е кисело мляко. След като се изпече месото, се слага в питката или хляба и се добавят свежи зеленчуци и чеснов сос. В някои региони добавят и тахан, най-често сусамов, и тогава ефектът е абсолютно пиршество на хедонизма.
И още нещо – забелязвате ли, че не споменаваме пържени картофи. В Турция и Близкия Изток те са напълно забранени в дюнера. Да ги добавите е все едно да поискате в Италия ананас върху пица. Не че няма да ви сложат, но след това ще е по-добре да внимавате дали гневен дюнерджия или пицар не се промъква зад гърба ви.
В Германия го предпочитат с агнешко
Логично пътешествието ни продължава в страната с най-голямата турска общност в Европа – Германия. Мигрантите от 60-е и 70-е години естествено са донесли със себе си и любимите си храни. В началото те са се консумирали в затворените общности, но постепенно излизат извън кварталите с компактно турско население и днес дюнерът е неизменна част от street food сцената в Берлин, Мюнхен или Хамбург.
Специфичното за дюнерът Made In Germany е, че при него много често месото е агнешко. И понеже говорим за мултикултурно общество, трябва да споменем и влиянието на немската кухня върху близкоизточната. То се изразява в присъствието на кисело зеле и кисели краставички на мястото на свежите зеленчуци. Също така чесновият сос на основата на кисело мляко е заменен от горчица или дори китайски сладко кисел сос. Мулти-култи в действие.
В САЩ има мексиканско влияние
Може и да звучи странно, но в САЩ също похапват дюнер. Той е бил донесен от емигранти от арабските страни и бързо е станал супер популярен сред населението в големите градове.
Разбира се, и тук има специфики и вариации. В Лос Анджелис, където има огромна мексиканска общност, традиционните сосове са заменени от мексикански добавки като гуакамоле и доматена салса. Освен това можете да срещнете и дюнер от бавно и дълго печено говеждо. Близо до океана пък – в Сан Франциско, където живеят много корейци и китайци, към традиционната рецепта се добавя туршията кимчи или соев сос.
В Австралия добавят и сладост
Ще завършим с обиколката ни в Австралия. Да – там също похапват дюнери. Но понеже на последния континент, както го нарича Тери Пратчет, всичко е наобратно и при дюнера нещата са малко по-така. Не знаем дали австралийците слагат месо от кенгуру, но сме сигурни, че използват мед и къри за по-наситен и запомнящ се вкус.
Дюнерът е от онези храни, които сближават хората и правят света по-малък. А и какъв приятел може да ти е някой, с когото не сте се омазвали със сосове на Попа в 2 сутринта?
Това беше нашето кратко пътешествие из дюнер спецификите по света. Скоро планираме да се потим из родните потайности на тази любима храна, така че очаквайте продължение на темата.
