"Раменът е повече от просто ястие. Той е изкуство. Той е начин на живот.", казва героинята на Британи Мърфи във филма „The Ramen Girl”. И това в никакъв случай не е преувеличено. Рамен е едно от най-популярните ястия в японската кухня, с дълга история и разнообразие от вкусове и текстури. Ние също сме му фенове и затова днес ще предприемем пътешествие в необятния свят на рамен.
Идва от Китай, за да стане звезда в Япония
Рамен достига до Япония от Китай през 19 в. Всъщност тогава китайските търговци са внесли тънките оризови нудли, които са в основата на ястието. Първоначално, заради високата им цена, те са били достъпни само за по-заможните японци. Скоро, благодарение на индустриализацията, производството им става много по-евтино и така рамен се превръща в любимо достъпно ястие.
Тайната е в бульона
Казват, че колкото са рамен ресторантите в Япония, толкова са и разновидностите на ястието. Споменахме, че в основата са оризовите нудли, но разликата между лошия, приличния и съвършения рамен е бульонът, който е най-дълбоко пазената тайна на готвачите. Традиционно той се приготвя много бавно – в продължение на часове се варят кокали, зеленчуци и подправки докато се получи перфектният баланс на вкусове и аромати. В Япония вярват, че готвачът предава емоциите си на бульона и от тук на цялото ястие. Затова майсторите съветват своите ученици, ако усетят, че са тъжни или гневни, да не започват да готвят, защото храната им няма да се получи.
Към готовия бульон се прибавят останалите съставки, които също могат да варират. Разбира се, задължителни са нудлите. Освен тях в рамен има и нарязано на тънки жулиени свинско, телешко или пилешко месо. Добавят се и зеленчуци като стръкове зелен лук, моркови и гъби. Последно най отгоре се слага варено или, в идеалния случай, мариновано яйце.
Има 4 основни вида рамен
Може би най-популярният вид рамен е „Шойу“ (Shōyu). В основата му е соев сос, което придава приятна соленост на ястието. Този вид може да се приготви с рибен бульон.
Както говори и името, в основата на „Мисо“ рамен ((Miso) е пастата „мисо“. Тя се получава от ферментирали соя, ориз и пшеница. Те се смесват със сол и се оставят в кедрова бъчва за дълго време – от 6 месеца до три и повече години. Този вид рамен се отличава с богат и наситен вкус и е популярен заради своите пикантност и аромат.
Най-лекият вид рамен е „Шио“ (Shio). Неговият бульон е по-слабо солен и е предпочитан от хората, които харесват по-нежни и ненатрапчиви вкусове.
В другата крайност е „Тонкотсу“ (Tonkotsu) рамен. Неговият бульон е изключително богат и доста мазен. Получава се от много дългото варене на свински кокали. Колко дълго ли? Докато се разтворят колагена и костният мозък, от което се получава плътността на бульона.
Яденето на рамен е ритуал
Естествено никой не може да ви каже как да се насладите на своя рамен, но има някои правила. Първото е – започва се с бульона. Можете да гребнете със специалната лъжица, която ви поднасят, или да пиете директно от купата – напълно приемливо е. Нещо повече, никой няма да ви се разсърди, ако сърбате шумно. Така не само охлаждате горещия бульон, но и показвате възхищение от труда на готвача.
След като сте пийнали от бульона, вземете с клечките малко нудли, а след тях – месо, яйца или зеленчуци. Тази последователност се повтаря докато супата свърши. Накрая спокойно вдигнете купичката и изпийте останалия бульон.
И един важен съвет – рамен не се бърка. Ако ястието е приготвено майсторски, всички съставки ще са перфектно балансирани и обединени от неповторим бульон.
Започнахме с цитат от филма „The Ramen Girl” и ще завършим с друг: „Раменът е спомен за дома, любовта и общността." Може би това обяснява защо това ястие е толкова популярно в Япония и си пробива път към сърцата на хората в целия свят, включително и в България. Между другото, и у нас има големи майстори на рамен и скоро ще ви срещнем с някой от тях. А до тогава ви препоръчваме да изгледате „The Ramen Girl”.
