Знаете ли какво е общото между картофите, доматите, чушките и тиквите? Имат листа? Да, но не. Зеленчуци са? Не, доматът е плод. Общото е един генуезец (днес бихме казали италианец), който успял да омае краля на Каталуния (по новому областен управител в Испания) да му даде няколко кораба и да ходи да гони Михаля. По-точно да търси път към Индия, който така и не открил, но за сметка на това е стигнал до Америка.
Какво получихме от Америка?
Благодарение на Колумб получихме храни, които днес минават за традиционни в Европа, а всъщност присъстват в менюто ни от едва няколкостотин години. И тук не става дума единствено за разнообразяване на менюто, а за храни, които изцяло променят кухнята на Стария континент.
Днес трудно можем да си представим живота без домати, царевица или фасул. Така де, нямаше да имаме шопска салата, пържени картофки, пуканки и редица други благинки. И това са само основните „американски продукти“. А какво да кажем за шоколада, който е един от най-мощните антидепресанти в романтичните филми?
Трудният пробив на новите храни
Като всяка новост, храните от Америка е трябвало да водят тежка борба, за да се наложат. Тя е била както на родна почва, така и в Европа. В началото на колонизацията на Новия свят много от заселниците са умирали от недохранване. И това не е защото не са имали умения или подходящи условия за отглеждане на храна. Причината е много по-прозаична – вярвали са, че телата им няма да понесат продуктите, отглеждани от местните и затова са отказвали да ги ядат.
В Европа положението е било още по-тежко. Доматите са били смятани за отровни и в началото са се използвали като градинско растение, тъй като цветовете и плодовете са били много красиви. За красота са били ползвани и картофите, които са радвали очите на посетителите на европейските паркове с буйната си листна маса и красиви бели цветове. Докато по-смели и гладни хора не са открили, че е кощунство да се изхвърля месестите грудки под листата. Така картофите са станали основно препитание за цели народи, особено в страни с по-суров климат.
И ние сме дали нещо на Америка
Разбира се трансферът на храни не е бил еднопосочен. Все пак моряците на Колумб са си носили нещо за хапване за дългия път. Оказало се, че голяма част от тези храни виреят много добре в новите земи. Сред тях са: пшеницата, оризът и пъпешите. Дълги години след откриването на Америка, от Европа са били внасяни вино и зехтин. Докато гроздето не е било култивирано и в Новия свят.
И след всичко това можем да кажем едно голямо „Благодарим ти, Колумбе, че вместо път към Индия, откри Америка!“.
* Добре дошли от Америка!
