Йоланта Делибозова е музикант-виолончелист, но е по-известна с кулинарните си вълшебства. Повече от 9 години Йоли поддържа кулинарния блог Вкусно с Йоли и става първата българка със собствено предаване в ефира на 24Kitchen. Тя обича да споделя страстта си към добре приготвената храна и да експериментира в кухнята. И въпреки че в момента е в Германия, намери време да ни разкаже за модата по еко храните и да ни сподели любима своя рецепта.
„24Kitchen“
Нещата имат своята предистория. Преди няколко години мой колега от филхармонията, също любител кулинар като мен, ме запозна със съпругата си Милена Будинова. По това време тя беше продуцент на предаването „Денят е прекрасен“. Заедно с колегата си Явор Попов искаха да го разнообразят малко с кратка кулинарна рубрика и ме поканиха аз да я водя. След това в България се появи холандският канал „24Kitchen“. Идеята беше да се направи предаване с любител кулинар, а не с професионалист. Да се представи една нормална домашна кухня и най-вече хората да разберат, че не е нужно да си професионален готвач за да сготвиш хубава храна. Че всеки, който иска може да готви добре. Пак ще се повторя, но наистина са нужни само желание и въображение. Никакви други специални умения не са необходими, само това. Та така стигнах до предаването. Не съм ходила по кастинги, просто ме поканиха. Приех с удоволствие, тъй като това беше за мен страхотно предизвикателство за нещо ново и коренно различно от професията ми. Исках да видя дали ще се справя.
Музиката и готвенето
Това са две отделни изкуства. Но колкото и да са различни, всички изкуства са свързани помежду си, независимо от жанра. След като и двете носят положителни емоции, значи имат много помежду си. Да вземем за пример насладата. Едното е наслада за небцето, другото е за ушите. А двете заедно се свързват като наслада за душата.
Музика и готвене в правилните количества
Не слушам музика докато готвя. Това е разбираемо може би само за колегите-музиканти. Много често за нас тишината е най-хубавата музика. Пренаситена съм със звуци още от 5 годишна, та до сега. Нямам потребност да слушам музика докато готвя, спокойствието и тишината са ми просто необходими. Готвя абсолютно всеки ден. Така съм научена от баба ми още от малка. У нас се готвеше всеки ден по малки количества, колкото да се изяде храната наведнъж. Рядко оставаше нещо за следващия ден. И мога да кажа, че доста добре съм се обиграла в това. Знам с абсолютна точност колко ядене или супа да направя за да стигне доволно и да не остане да се подмята на другия ден. Може би много домакини ще кажат, че това е силно излишно в напрегнатото ни съвремие.
Хората имат все по-малко свободно време и ще предпочетат да починат с книга на дивана, отколкото да се върнат от работа и веднага да застанат на печката. Да, прави ще са. Но аз просто така съм научена, а и ми прави удоволствие. Винаги се намира време човек да спретне набързо нещо вкусно. Разбира се, за по-сложни ястия и десерти отделям време през почивните дни.
Храна + музика =?
Музиката влияе на всичко. На цялото ни ежедневие, независимо за какво става въпрос. Помислете си за един свят без нея. Абсурд, нали? Повечето хора действително готвят на музика. Това доказва, че със сигурност им е по-приятно. Не ме гледайте мен, аз съм си малко повредена. По цял ден съм в музиката и наистина имам нужда от малко тишина в главата си.
Що се отнася до храненето, о, да! Тиха приятна музика изостря още повече вкусовите възприятия, убедена съм. Мисля, че на определена храна подхожда и определена музика. Още един пример ще си позволя да дам. Ако си в изискан френски ресторант и ти поднесат гъши дроб с трюфели, надали ще бъде придружен от рок или хеви метал. По-скоро ще е Моцарт. Ако си в механа или кръчма и искаш да удариш едно люто шкембе, със сигурност пък няма да чуеш Моцарт, а да речем народна музика или недай Боже – чалга. Самите възприятия на човек по отношение на храната изискват и подходящия жанр музика.
Храната в Германия
Постоянно всичко ми липсва. Няма заместител на това, което расте в България. И не само плодовете и зеленчуците. Месото, сиренето, кашкавала, млякото... всичко, всичко.
За хранителната културата в България
За мен хората в България се хранеха много по-истински преди години, преди повече от 20 години. Когато не беше навсякъде залято с чипс, кока-кола и МакДоналдс. Когато доматите и краставиците имаха вкус, киселото мляко и бозата се вкисваха, уличната храна беше много малко и децата не си носеха Сникърс за закуска в училище. Хората си купуваха продуктите и си ги готвеха в къщи. Днес купуваме полуфабрикати, пълни с какво ли не. Сготвяме набързо, колкото да има какво да се яде и това е. Друга част от хората дават луди и абсолютно грешни пари за въпросните био, еко, органик и не знам си още какви продукти. Култура на храненето? Това е смешно! Всичко опира до домашно приготвената храна. Без забранени неща в нея, а с правилни пропорции.
Любима българска рецепта
Много са. Етносът ни е много богат както по отношение на фолклора, така и по отношение на храната в различните краища на страната. Имала съм възможност да опитам семпли български гозби в най-затънтените краища на Родопите. Или Пирин и Рила. Изумително е колко невероятно истинска и вкусна може да бъде храната, приготвена от ръцете на бабите само с 2-3 продукта. Без чия, елда, брашно от спелта или рожков, био-кокосово масло или пък безглутенови брашна. Ей така, с продуктите, с които са откърмени дедите ни и които така липсват на трапезата в съвремието ни. Бих си позволила да апелирам към читателите ви да се обърнем към корените си, да се вслушаме в гласа на собствената си земя и малко да позабравим модерното.
С удоволствие ви представям една любима моя рецепта за чорба от село Яворово, сгушено в подножието на красивата ни планина Беласица.
Чолбур
Продукти за 4 порции
• 50 г масло
• 2 с.л. брашно
• 1 равна с.л. сладък червен пипер
• гореща вода
• сол и черен пипер на вкус
• 1 яйце за застройка
• 6 до 8 яйца
• 2 скилидки чесън
• лют пипер по желание
Приготвяне
* Направете светла запръжка от маслото и брашното. В последния момент прибавете червения пипер за да не прегори. Разбъркайте и разредете с горещата вода. Сложете толкова, колкото прецените, че ви харесва на гъстота. Чорбата трябва да е плътна. Подправете със сол и черен пипер.
* След като чорбата кипне сипете в нея на тънка струйка едно разбито яйце. Разбъркайте леко за да се образуват нишки.
* От ниско чукнете в чорбата едно по едно яйцата и ги оставете на тих огън да се забулят. Варете 6 -7 минути. Накрая нарежете на тънки филийки чесъна и го добавете към чорбата. Да ви е сладко!
Ако не искаш да пропускаш интригуващи интервюта и превъзходни рецепти, абонирай се за "Знам да ям" още сега.