Информираният избор е пътят към здравословното хранене

Днес ти представяме  Здравка Кокалова и кулинарния блог I love our dream. Когато не снима, Здравка твори чудеса в кухнята, където няма ограничения. Така е и в блога ѝ: храната е ориентирана към здравословното хранене, но присъстват и типични рецепти, защото тя вярва, че се нуждаем от всичко.  Израснала  в дом, в който три пъти на ден се храни на масата със семейството си с домашно приготвена храна, Здравка свързва домашния уют с аромата, който се носи от кухнята. „Дали е солено, сладко, печено или варено, няма значение. Важното е, че топлият кекс, палачинките, пържените филийки ми ухаят на сутрин, на следобедна закуска, на детско по телевизията, на чая на баба от липата на село. Че курабийките с какао миришат на дъждовен следобед, на запотени прозорци и есен, а Немският сладкиш на празник.“

Каква е философията в кухнята ти?

Ако трябва да обобщя, то философията, която следвам в момента е именно вникване в същността и извеждане на характерното, което може да я представи. Пояснявам, че не става въпрос за най-доброто, а характерното. Фокусирайки се върху търсенето на най-доброто в дадено нещо на практика го отричаме и създаваме манипулиран образ, поставяйки го в рамките на чуждо съществуване.

Какво те вдъхновява в кухнята? А извън нея?

Простотата и съвършенството в детайлите. С времето осъзнаваш, че животът се разкрива именно в най-простите си проявления. В чистите вкусове преоткриваш природата на продукта. Вкусваш неговата история. Това, което ме вдъхновява, е да дам свобода на вкуса, очиствайки себе си за него. Защото, както  и в живота, не можеш да наблюдаваш чистата реалност, ако сетивата ти са замъглени. Тоест, за да разкриеш една истина, ти трябва правилно ложе, в което да я положиш.

Според едно скорошно проучване, тенденцията е, че младите хора се интересуват от храна и рецепти, но не обичат много да готвят. Какви са твоите наблюдения?

В повечето случаи е така. Хубавото тук е, че културата на хранене се повишава. В забързания начин на живот готвенето сякаш остава на заден план. Преди твърдях, че няма такова оправдание и винаги можеш да сготвиш нещо. Така е и не е така. Днес все по-рядко готвя за себе си. В крайна сметка храната е и споделено преживяване, в този случай съм забелязала, че всеки иска да сготви.

Имаш ли любими продукти? Места за пазаруване?

Разбира се, но не знам как да отговоря без да прозвучи като реклама. За мен е важен подходът и идеята зад създаването на един продукт, хората и вложената в него енергия. Затова винаги се интересувам от философията зад името. Това, което ме прави щастлива, е че все по-често срещам подобни продукти. Виждам пламъка в очите на хората, които ги създават и осъзнавам, че движещата ги сила е развитието и по-добрият свят, към който всички се стремим. Местата за пазаруване са тези с отношение към детайла и предлагането на добри продукти.

Спазваш ли някакъв хранителен режим?

Вече не. Преди имах много режими. В различни периоди, различни неща. С времето разбрах, че се чувствам най-добре без ограничения, но с ясно съзнание за желанията и действията си. Смисълът не е в лишенията, а в мисълта, с която съществуваме и начина, по който рефлектираме на света край себе си.

Кои са ароматите в твоята кухня?

Всякакви. В кухнята ми има почти всичко. Обичам да опитвам нови вкусове. Източните аромати често присъстват. Но за мен истинската магия е в извличането на богати вкусове и аромати от самите продукти, без употребата на много подправки.

А как мирише любовта?

Любовта не мирише. Тя няма форма или причина. Ако има, то това би било нужда, а не любов.

Имаш ли любима рецепта?

Не бих могла да кажа. И рецептите са като хората, всяка красива и уникална по своему.

Фотографията влияе ли на рецептите? Случвало ли се е да се замислиш за снимка и от нея да измислиш рецептата?

Да, случвало се е. Дори се сещам за конкретна, влезе във великденските рецепти на Хармоника. Визуален човек съм и често тръгвам именно от образа в главата си към текстурите и вкусовете.

 

Дип от червена леща с печени моркови и орехи

Продукти:

  • 450 г моркови
  • 150 г червена леща
  • 40 г орехи
  • 1 ч.л. кимион
  • ½ ч.л. куркума
  • 1 ч.л. червен пипер
  • 1 ч.л. сол
  • 2 с.л. зехтин
  • 3 с.л. лимонов сок
  • 30 г. тиквени семки
  1. Червената леща се сварява. Щом е готова се изцежда и оставя настрани.
  2. Морковите се почистват и нарязват на парчета. Овалват се в олио и се пекат в предварително загряна до 180С фурна за 20-30 мин.
  3. Всички съставки, без тиквените семки се смесват и пасират на гладък пастет.
  4. Сервира се в чиния с поръсени тиквени семки и зехтин. Маже се върху каквото ви се прииска.

Вижте още

Йоли Делибозова за музиката, тишината и чолбура

Известната блогърка и кулинарна водеща разказва за домашната храна и споделя автентична рецепта

Йоланта Делибозова е музикант-виолончелист, но е по-известна с кулинарните си вълшебства.

Децата трябва да избират храната си, насърчавани от родителите

Жената зад блоговете Lamartinia & Parentland за кулинарната философия

От дълго време се любуваме на снимките на Мария Илиева, смеем се и пътуваме с личния ѝ блог 

Искаш ли да се абонираш…

безплатно за:

  • 6 приятни текстчета седмично
    (рецепта, диета, съвет или промоция)
  • с 1 мейл в петък,

за да си ги четеш на спокойствие през уикенда.

Теми